Екип
Забъркани в проекта
Да запишеш живата, отиваща си памет е амбициозно и гранично изживяване, на което макар поел сам, капитанът на лодката се нуждае от доверен и сплотен екипаж, който всъщност да го създава като капитан, да го отразява и да го вдъхновява… Затова капитанът е благодарен и в мигове на падение, намира сили да продължи.
Галина Василева
се усмихва на светлината и превръща и най-смуглия мрак в красива естетика. Освен това е и основната причина да се задвижи проектът. Абсолютно нескопосано я разходих из историческия център на Букурещ, като умело ни изгубих няколко пъти, но тя се запали за идеята. Скоро след това ми писа. Видя идеята за тийзъра под формата на снимка и така тръгнахме напред. После търпеливо чакахме по ъглите на лабиринта Букурещ, докато тя още по-търпеливо следеше светлината и сякаш двете заедно нещо си говореха. Резултатът от общуването им е видим във видео клиповете. Разбира се, че Галя има обещаваща и все по-окрупняваща се кино биография, но това никак не бе водещото, за да попадне в тази продукция. Всъщност, аз даже не го подозирах.
Венета Иванова. Знам, че малцина са щастливците с подобни читатели и концептуални консултанти като нея. Пандемията отново ни събра в опит за творчески продукт. На нея дължим доста от историческото уплътняване и куп консултации по „продуцентско озаптяване“, а също и окончателната формулировка на заглавието на проекта ни „Нетрасирано Възраждане“. Освен това тя има биография на университетски преподавател в западни университети и макар това да не бе водещото упорито да се мъча да я спечеля за проекта и каузата, беше доста примамващо.
Геша е артистичният прякор на режисьора и монтажист Георги Гаврилов. Макар да се включи едва в постпродукцията, Геша внесе баланс и хармония в работата с благия си нрав и полезните си насоки. Все пак истинският артист познава свободата и знае какво е да уважава чуждата. Търпеливо и кротко те слуша и говори премерено и смислено. А най-хубавото е, че ще се включи в първия ни епизод в снимките на терен в Букурещ.
Искра Ботева прегърна проекта, въпреки купчината задачи и мисии, които изпълнява, и направи тази лична и интимна интерпретация на идеята ни за киното под формата на логото на OrasulReel. Тя е поредното незаменимо звено в този социален кино експеримент. На нея дължим и визията на сайта, и фейсбук такъмите, които тя създаде за отрицателно време, благотворително, самоотвержено и за каузата. И, да, щом се вдъхнови, е неукротима.
Константин Костадинов (Коцето), скептик реалист, който ни провокира да преодоляваме границите на похвалите и задоволството. Автор на краткия тийзър, той беше и причината да разширим музикалната палитра на документалните ни фрагменти. Колегите му мълчаливо отказват да го редактират, защото смятат, че не могат да направят повече от него. Очаквам с нетърпение новите ни творчески провокации.
Владимир Иванов се включи в снимките на промоционалното ни видео като асистент-оператор и един от двама-тримата режисьори в нашия импровизиран през септември 2020 г. екип. Той обаче даде ключови насоки. Беше си натоварен с още няколко функции около продукцията и проектът му дължи много, затова шаблонно ще обобщя, че е човечен професионалист.
Иванка Шишева. „Главен забъркващ“ в проекта. За ум на филолог като моя, покварен от фикцията, историята е скучен наниз от години, докато не се персонализира, докато не започнах един ден да минавам по ежедневните пътеки на Каравелов, Ботев и Левски и да живея някои от техните прозаични злободневни несгоди. Като икономически емигрант в модернизиращия се мегаполис, нямаше как да не се изкуша да отразя някоя история и по-конкретно част от паметта ни за общата ни българо-румънска история в Букурещ. Може би съвсем естествено съчетание на интересите ми в литературата и киното, влечението ми към документалните истории и общуването с различни култури чрез превода.
Консултанти и Сътрудници
Лука Велчов (Деде, както се подписва в книгите си) е легендата, която вече десетилетия наред разказва на света за българските корени и ревностно пази обичта си към тях. От повече от 20 години активно организира и прави с идващите в града българи обиколки по историческите места с българска следа в Букурещ. Успява винаги да запали у госта си искрица патриотизъм. А историите му са увлекателна смесица от спомени, легенди, разкази и пикантни детайли за миналото.
Димитър Бодуров, Нейко Бодуров, Иван Шопов привлякохме малко по-късно. Те ни дадоха в заем малко от магическата си урбанистична музика за продуцираните от нас видео клипове. Албумите Coalescence на Димитър Бодуров и Иван Шопов и Nikobo на Нейко и Димитър Бодурови ни дадоха възможност да разработим друг музикален прочит на нашия разказ за миналото и историята, допълващ прекрасно вече заложения български и балкански фолклорен ракурс.
Недялко Недялков беше лично провокиран и целенасочено потърсен и поканен да участва. Да снимаш една балканска космополитна столица без познавач по балкански фолклор като него, ми изглеждаше несъдържателна. Ако чуеш на Недялко „къртещата“ пиеса или пиесата за бързо впечатление, завинаги ставаш почитател на музиката и избора му на композиции за изпълнение. Избраната от личния му изпълнителски фонд композиция, с която започнахме, даде последния, но може би най-важен тласък за подобряване на звука и визията на заснетото в пандемична обстановка видео съдържание. Заглавието и съдържанието на пиесата ”Някъде” от албума ”Искам да кажа”, избран от аудиторията за албум на 2014 г. в годишната фолклорна класация на БНР, прекрасно илюстрира началото на нашия път в утвърждаване на идентичността някъде, далеч от сродното, но с почит към другото…
Григор Ралчев. Той се включи магически съвсем накрая и днес сайтът е факт и благодарение на него. С адекватна и бърза намеса той махна едно малко, но твърде ключово камъче по пътя на инициативата ни.