Нетрасирано Възраждане
история на проекта
Всичко започна на запустялата улица „Каля Мошилор“, осеяна със събарящи се постройки, малко след като по стечение на обстоятелствата се оказах икономически емигрант в Букурещ. Един ден, минавайки край порутения Солаков хан, видях изкъртения барелеф на Любен Каравелов и олющената паметна плоча за печатницата му. Тази гледка провокира у мен недоумение, шок, отвращение и куп въпроси: как е възможно да се отнесем така с културното си наследство, за пореден път; чие безхаберие е това; какво може да се направи; а може ли нещо изобщо да се направи? С времето, прекарано в Букурещ, все по-ясно виждах колко драматизирани са тук въпросите за българския произход. Някак постепенно, в търсене на отговори, стигнах до Дружеството на Лука Велчов – виден представител на българската диаспора в Румъния – и попаднах на неговата обиколка из историческия Букурещ. После събрах малък доброволен екип да заснемем някои от сградите и така стигнахме до множеството пластове, които града на щастието – превод на Букурещ – започна да ни разкрива. Сгради, улици, имена на хора, които ни свързват, но постепенно потъват в забрава. Решихме да провокираме дебат и да документираме паметта. На фона на днешния вид на Солаковия хан смятаме това за неотложна и екзистенциална задача. Така създадохме три тийзъра, които бележат началото на проекта „Нетрасирано Възраждане“.
същност на проекта
Изчезващите сгради и улици са вълнуващ детективски пъзел, който те примамва да го запишеш и архивираш, без значение на какво ще се натъкнеш, докато разбулваш мистериите на изчезналите доброволно или не следи. Така се вдъхновихме да документираме разказите на и за Букурещ, истории, които многовековният, няколкомилионен лабиринт на някогашната крепост на Влад Цепеш и редица други войводи и князе, постоянно монотонно и тихо, под руините и реставрациите, разказва.
Чрез физическа, но и символична разходка по някогашните възрожденски ханчета, улици, хотели, църкви, училища и гробища, целим освен да възродим паметта си и да потърсим отговори на някои злободневни въпроси като: „Как може да бъде представена българската диаспора културно? Как обикновените граждани могат да се намесят успешно в опазването на собственото си културно наследство?“ Под формата на кратки документални епизоди ще тръгнем по следите на паметта за сградите и хората, свързани с тях, през призмата на днешния градски човек.
